За пръв път ми се случи да не издържа и да си изляза от залата по средата на филма.
Много, много сковани диалози, дори Блатечки, когото много уважавам, изглежда дървено, може би и заради екранната си половинка, която е невероятно красива жена, но само толкова. Замислих се, че в киното вече не просто се следва максимата "сексът и рекламното позициониране хранят", но и все по-често ни се натрапва нескопосаната "игра" на манекенки, които колкото и да са красиви, нямат нищо общо с това, което една актриса може и трябва да бъде. Факт, че всички обичаме да гледаме красиви неща, но малко се преекспонира този стремеж към блясък. Хиляди пъти предпочитам да гледам някоя не толкова красива, но харизматична актриса, която не си цеди репликите през идеално избелени зъби.
Издържах първите 50 минути и реших, че животът е твърде кратък, за да си губя времето повече. Може би звучи грубо, но аз съм изтърпявала 3 часови бози, значи търпение не ми липсва.
За филма: Като цяло, действието се развива в два времеви хоризонта, които постоянно се преплитат. Леко дразнещо е как всяка смяна на сцена съответно се означава с надпис: 1996 или 2010 година. Това е малко излишно, защото скоковете във времето са очевидни и без да се казва изрично.
Фактологически нещата не са напаснати особено. Всички помнят 1996-97 г. Глад, студ и мизерия. Нашият герой е съвсем нормален студент, кара таратайка, но има мобифон (?!) и няма никакъв проблем да ходи по клубове. Не че се очаква филмът да има историческа точност, но след като е избрана такава емблематична година и са спазени някои дреболии дори около автопарка на филма, все пак се очаква интерпретацията да не е чак толкова волна.
Забавната част: Всичките сервитьорки в заведенията са манекенки, с крака до сливиците, а жената на един от другите герои мие чинии на каменна мивка в двора, обута в сандали на ток и обута в секси шортички.
Свалките между героят на Блатечки и Колева са безумно клиширани, направо простеещи. Разменените помежду им реплики те оставят с отворена уста и звучат като написани от първолак.
Леки проблясъци има в една-единствена сцена, където виждаме старата школа Павел Попандов и Джоко Росич. Ами... няма какво да сравнявам повече.
Едва ли след средата на филма се е случило нещо кой знае колко радикално и революционно, затова приемам, че мнението ми е валидно, въпреки, че не изглеждах целия филм.
След вълната от прекрасни наши ленти в последните две години, това творение на киноизкуството ни върна в първи клас. В заключение мога да кажа, че режисьорският дебют на г-н Стайков (който е и сценарист), както и дебютът на голям екран на г-ца Колева, са пълен провал. Въпросът, който ме тормозеше вчера е - дали Блатечки е бил пиян, приемайки тази роля или просто е свършил саламът по хладилниците на хората.