Най-сетне гледах филм, който ме впечатли истински. Не се беше случвало отдавна. И няма да пиша за самия филм, видях, че има доста читави review-та за него. Този филм ме разби. Със своята семплост, с липсата на всякаква помпозност, изтрещяла комерсиалност и вероятно с некрещящия бюджет от 80 милки. Стана ми радостно, че такива филми не събират куцо и сакато в киносалоните, защото в тях няма извънземни, няма нереални светове, няма секс, няма натруфен с холивудска суета сюжет. В него няма нищо синьо, нищо еротично и нищо лъскаво. Само дивата красота на преливащите мрачни нюанси, на пустошта, в контраст с ярко очертаната човешка целеустременост на фона на посивялото небе, сипещо жупел и ослепяващо всяко любопитно око. Красотата на човешката воля, опонираща с нечовешка чистота на разрухата на всякакви ценности. Вярата в това, което гласът отвътре ти нашепва, е замайваща в своята простота. Тук бих казала долу vox populi, да живее вътрешният глас. Защото остатъците на човечеството в този постапокалиптичен прочит са точно това, което и сега виждам - злобна, алчна за власт сган, която се самоунищожава. Нищо ново. Само дето все още имаме скъпите си шампоани и сме грамотни. Не знам кое от двете е по-голямото зло.
Има една приказка за ненаситността на човешкото око. Точно то попада под ударната сила на взрива. И последната капка надежда, последният път към новата обетована земя, е в ръцете, които могат да четат...а пътят до нея е начертан от вярата в това, че няма нищо случайно, че не сме сами, че всяка стъпка си струва, че един живот има смисъл, когато имаш цел. Цел, която е твоя вътрешна потребност, цел, която няма да те направи по-богат и по-известен, няма да те превърне в месия, но ще ти даде удовлетворението, че си я следвал неотклонно, за да дадеш своя принос в една по-глобална цел. Да спасиш част от миналото, което да превърнеш в стимул за бъдещото ново сътворение.
Вероятно, който го е гледал, разбра за какво говоря. Мога да кажа още много, но това не са неща, за които трябва да се пише. За тези неща трябва да се мисли. За да не ги изгубим съвсем.
13 comments:
Ужасно нереалистичен и дразнещ филм. Като някакъв глупав фентъзи роман.
В началото главният герой е с противогаз, лови котки с окапали косми. По-натам никой не е с противогаз, нито пък с окапали косми.
Градовете са обитаеми, обаче пълни с изгорели коли. Хората биха разчистили щетите от мястото, където живеят.
Няма вода, но има бензин (wtf?). След 15-тата минута единствено fast forward ме спаси.
Оk, да кажем, че ти си гледал с по-реални, критични очи :)
Мен ме грабна идеята, колкото и нереална и романтична да е...Малко повечко смисъл има от някои филми напоследък, които бяха комерсиализирани до втръсване и с това предизвикаха конвулсии в стомаха ми като след яко препиване.
@dzver, че има(ше) "несвързани" неща (или нека ги наречем недомислици) - има(ше) :)
Но чак пък много дразнещи :)
По изброените от теб:
1) Може и да е котка без косми, а може и да е императорската порода?! :)
Сцената в началото беше в гора(та), а по-натам във филма - пустинно/прерийното битие на постапокалипсиса :)
2) Изгорелите коли - да, хората биха ги разчистили :) от тези обитаващите, колко от тях би класифицирал като... хора :))))))
3) Окупирана бензиностанция, или резерви на правителството (щото США може и да трепе народ за петрол, но това не значи, че в момента няма и е крайно нуждаещ се - монополизма бие глупците в друга посока) не лишават "хората" (виж т.2, защо има кавички) от горивО :)
Водата обаче - less :)
4) fast forward - с пиратско качество (колкото и як хоум синема да си си направил) - няма как да ти хареса тоя филм :)
Ако има нещо, което на мен ми се стори тъпо е... че мерника на Дензата е впечатляващ в сцената на улицата, когато изтреби маса народ с по едно патронче :P (неалкохолно)
За сметка на това, когато се появи Гатлинг-а (който беше ненужно опустошителен), въпреки четирите стрелящи люде, Дензата не можа да се справи с тях. Може шума да му е пречел на сетивата, знам ли :))))
За мен имаше брутални кадри. Символиката е нещо, което много уважавам също.
Хипотезата, че ще настане пълна анархия не ми допадна. Видимо населението на САЩ не беше редуцирано до бройка под критичните за оцеляване на популацията 500 души. В представения от филма свят имаше поне милион живи американци - много повече от достатъчно, за да разчистят руините на държавата си и да си изберат президент.
Абсолютно подкрепям идеята и концепцията на филма.Сюжета и целта му оправдават недоизпипаните сцени.Отдавна не беше излизал филм без фалшиви провокации и кървища.8 от 10 :)
@dzver:
Може би точно в последното трябва да се потърси скрито послание. Да, много хора бяха, имаха някои основи, но не правеха нищо истинско за себе си. Грабежи и насилие, в съчетание с гнили зъби и зловоние. Истината не винаги е приятно ароматизирана и напудрена. Затова ми хареса :)
Но наистина, може би на кино филмът носи много по-силен заряд отколкото пред компа. Очевидно, няма да е някакво явление, но от мен има палец високо горе и благодарност за малкото приятни минути, прекарани пред екрана.
@dzver:
Хипотезата може и да не ти допада, но определено е най-правдивото нещо, което може да/ще се случи, при разпукване на световния кораб - когато слепите мишки (макар и повече от три) тръгнат да "бягат" за живота си :)
Като цяло не ме кефят филми (или каквото и да било), показващи подобен род апокалипсис.
Гледал съм на Емерих простотиите, както и разните интерпретационно-пенетрационни перверзии на други "творци". Човешката черта, показваща ни като калпави мародери, е напълно присъща - още с раждането на индивида (освен ако не бъдем зазидани в някоя стена и не живеем сами със себе си [до края на съществуванието]).
Гари Олдман, макар и без титла, спокойно можеше да се счита за кмет, президент, цар, император на градчето (а и околията), която му снасяше яйца по поръчка.
Що? Щото само той може(л) да чете :)
Алкатраз обаче - stands foreva! :)
П.П. Снощната "прожекция" на НОВА ТВ го доказа! :))) wooop wooop! :)
ми понеже аз гледах и въпросния филм , а преди това 'the road' ---определено 'пътят' си заслужава много повече. Идеята на 'Илай'ът е добра, но изпълнение е супер клиширано, натрапчиво, заеби тия кинг-фу глупости
Сори, че няма да се присъединя към общото прехласване...
Този филм беше огромно разочарование за мен. Най-точното му определение би било евтин.
Идеята за сляпата вяра по принцип ме отблъсква, колкото и да се струва примамлива в съвременното ни псевдообщество. После идва въпросът- ако ще е вяра, защо точно тази? После идва този за ценността на въпросната книжнина за нищо не знаещите за "предишния живот" постапокалиптични хора (една колекция световна класика, история на света, или още по-добре визуални шедьоври от "преди" биха били в пъти по-ценни).
И накрая - абсолютно евтините трикове във финала, каращи ни да гледаме още веднъж филма, за да се убедим в нереалистичността му, бяха обидно елементарни.
Оценявам различното мнение. Аз пък си позволих да не изпадна в екстаз от скъпо изпълнение като Аватар, което ме вкара в страхотни приключения на фона на всички вече посегнали към сините боички за боди арт. Още веднъж доказваме, че разните хора се прехласват по различни неща :)
Ваньо, не съм гледала The Road и не мога да сравня, но ако го гледам, ще споделя мнение (некомпетентно) :)
за мен the Book of Eli е и си остава remake на fallout 3 :) (което е игра, т.е. ако не сте я гледали - НОРМАЛНО е) - така че не ме изненада с нищо ново. Но на този свят няма нищо ново така или иначе.
Не я знам тази игра, така че за мен е ново :)
И да, няма нищо ново, има само добре забравено старо!
Post a Comment