An Education

Няма да правя ревю на филма. Просто съм на вълна грешки и драмата беше точно в целта.

Carey Mulligan безспорно изигра перфектно една 16 годишна девойка с мечти за френско кино и джаз. Е, явно не достатъчно добра, за да вземе Оскар, но все пак.

Мацките на 60те са жестоки.

Мерзавците личат от пръв поглед. Да не ставам сексистка, но не случайно тази дума няма форма в женски род.

Париж може да се превърне в най-ужасното място, ако си с неправилния човек.

Грешките на младостта винаги ни правят по-силни. Защото се случват точно в момента, когато високомерно сме вирнали нос и обявяваме на света, че сме зрели и искаме да живеем по-истински от останалите заблудени в коловоза.

Важното е да не ни пречупят, а напротив - да ни дадат стимул да се преборим за правото си на щастие.

И понеже обикновено хората смятат, че умните се учат от грешките на другите - не е съвсем така. Тревата у съседите винаги е по-зелена, както по-глупави са и постъпките им.

Прелъстените и изоставени малки момичета също са бърсали сълзите на своите приятелки, когато на тях се е случвало, а след това са мислели "На мен няма да се случи, това е [голямата]  Любов".  Резултатът е размазан грим по младата кожа. И малка мъдрост за цял живот. Обучение, при което винаги имаш шанс за поправка, както в университета. Стига за второто препитване да се подготвиш добре и да не мислиш, че ще се оправиш някак.

Интересно е какво предлага Google при търсене за грешки:

Security check On Facebook

Често попадам на забавни комбинации от думи, но тази ме разби :)

Blogger in Draft

Днес ми обърнаха внимание, че линковете на снимките в статиите ми не се отварят. След като разгледах и поразмислих, видях, че изписва следната грешка 

 на всички снимки, качени, откакто сложих отметка в Make Blogger in Draft my default dashboard ето тук:

След като махнах отметката, качих наново снимките и вече нямаше проблем. Прозорецът за качване на снимки в Blogger in Draft  изглежда така:

Доста по-различно от обичайния прозорец на новия редактор.

Някой да има същия проблем и да знае защо се получава така? Не че ми ясно какви предимства ми дава Blogger in Draft освен редакцията на templates...

Who the F*ck is Alice?

Ако ви се гледа нещо, неангажиращо мозъка и незатормозяващо окото - гледайте Alice in Wonderland на Тим Бъртън.

Няма разтърсващо интересна история, самата Алиса е малко вяла, а ефектите далеч не са аватарски, за да компенсират. Хареса ми червената кралица и нейното постоянно истерично вряскане "Отсечете му главатаааааааааа!". Не ми харесаха говеждите вежди на бялата кралица. Малко в повечко бяха.

Напушената гъсеница rulz. Котаракът е възбуждащ, а Шапкарят...За него ще започна направо нов абзац. Но ще изчакам да ми се успокоят ръцете.

Шапкарят. На първи прочит май не беше нищо особено, но в последствие странно ме развълнува. Може би лудостта е магнетичната и привлекателна страна на героя. Не знам дали приятният гъдел ей тука вътре беше заради червилото му, или просто батко Деп. Who knows. Но това беше най-приятното за гледане в този филм, който чаках да видя с нетърпение понеже очаквах повече от интерпретацията и продължението на линията на Луис Карол. Нямаше го неопределеното и адски странно чувство на безпокойство, което ме изпълваше, докато четях книгата. Развръзката - Алиса "откри" себе си (отново), остави се вратичка тя да се върне в Wonderland някой ден, може би вече застаряваща и тракаща с плетка на коленете. Сюжетът не дава много материал за коментиране всъщност.

Мисля да прегледам и Alice. И сигурно ще си поръчам шапка. Поне 3-4 даже.

В заключение - става за гледане. Децата сигурно са във възторг.

Have you any idea why a raven is like a writing desk?

Безкрайна одисея с Globul

Най-хубавото тепърва предстояло.

Вече съм напълно сигурна, че трябва да си сдъвкам SIM картата и да я изплюя без да гледам в каква посока.

Одисеята започна още през октомври, когато на 2-ри подписах договор с Глобул. На 10-ти излезе първата ми фактура. При такса от 10 лева, фактурата за една седмица разговори при всичките безплатни минути беше 37 лева. Стори ми се множко, разрових, държаха се нагло разни продавачки на услуги по офисите на византийските лайнари и накрая се оказа, че са ми вписали случайно по-висока тарифа и... един iPhone на изплащане. Aма бяха пропуснали да ми го дадат някак. В заключение ми заявиха, че трябва да си платя сметката пък евентуално от следващи фактури щели да изчистят "недоразумението". Заинатих се да платя пари, които не дължа и в крайна сметка ми спряха телефона. За това, че отказвам да платя за грешката на някой си. След като ходих две седмици с ограничени повиквания, отидох, предадох се и платих. Написах писмо до КЗП. Отговорът беше, че след обстойна проверка не са установили нарушение от страна на Космо мобайл. Да бе. Почувствах се защитена. Трябва да махнат з-то от наименованието на тая Комисия.

Развръзката дойде два месеца по-късно - спаднаха ми надвзетото през декемри. Коледен подарък.

Тъкмо бях забравила случая, днес се сетих, че след пак двумесечно чакане вече съм удостоена с услугата Подробна разпечатка. И седнах да я разгледам. За какво ли дърпах дявола за опашката?! Установих, че всеки изпратен от мен sms през последните месеци е таксуван точно по два пъти. Изпращала съм sms-и със скоростта на светлината, с интервал по 1-2 секунди между всеки два, и то все на един и същи номер. Дори онзи ден излезе, че по два пъти съм поздравила няколко приятелки за Осми март. Ама те отрекоха да са получили по два sms-a. Разрових и по-старите разпечатки и ме заболя главата.

Имала съм право да подам Молба за преразглеждане на сметката. Право? Молба?

Ставали грешки. Е как пък не стана някоя грешка в моя полза, да му се не види? Как да се почувствам бял човек в бяла държава, когато най-курвенски ме крадат от всякъде и вече дори в сметките си за телефон трябва да вра нос да проверявам с колко са ме набутали. Не дали.

Сигурно не са само Глобул. Отчайващо. Кокошкарски истории, левче-два от тук, от там. От няколко милиона по толкова и някой живее добре. Чудя се сега какво. Има ли смисъл да се разправям с поредната кифла в някой офис или да ги оставя да ме клатят, както намерят за добре?

Тройкаджии

От доста време събирам впечатления относно някои теми, които вълнуват всички по определен начин. Последните ми експерименти ме доведоха до някои важни изводи.

Темата е доста разисквана на всички нива. Сигурно няма да кажа нищо ново. Но бях длъжна да проверя лично.

Става дума за тройката, когато идеята е в двойката да се вкара някой "външен" за разнообразие.

Тройката е любима оценка на повечето посредствени ученици в училище, след това в университета  и остава бленувана цифра между чаршафите на доста мъже (и жени, разбира се). Основното, което ме вълнуваше е дали мъжете са толкова разкрепостени в действията си, колкото в приказките по темата. Оказа се, че не били чак толкова.

На въпроса - тройка или да, те предпочитат второто. Ако задълбаем обаче дали с още един мъж или още една жена, започват "ама то", "ама ако" и прочие. Обобщено, гаджето ти няма нищо против да изчука още една жена покрай теб, но вече има много против друг мъж да те обладава пред очите му. Интересното е, че мъжете явно по подразбиране приемат, че "тройка" означава "аз, жената и една чужда жена". Смешното е, че обаче не се замислят дали имат сили да задоволят истински две жени. Истински. (Аз лекинко се съмнявам. Едночасово групово  ръгане може да има само в ония филми за възрастни, където органите са големи и виковете още повече.) Важното е да има плът, ама женска.
Виж, скъпа, нямам нищо против да се разнообразим. Аз ли ще я избера или ти ще я доведеш?
Каква жертвоготовност, а?

Мъжете очевидно не се притесняват да "споделят" половинката си с друга представителка на нежния пол. Твърде ясно е защо - няма как да си го мерят с другата жена и не я приемат за конкуренция, а само като втори обект на своите желания. Грешка. Понякога в такава тройка, пич, може просто да останеш твърде излишен. Поне ще се насладиш на гледката. И това е нещо.

Да гледаш обаче как приятелката ти охка възбудено под  напора на чужд член ( Боже опази - по-голям от твоя!), вече е ужасяващо и неприемливо. Да се върнем пак на това, че нямаш нищо против да омажеш ауспуха пред очите на същата тая твоя партньорка. И това не ти се струва ужасно, ама хич. Мъжката логика кърти.

Да разгледаме и сценарий, където той няма отношение към жената, поне не специално. Сподели я с приятел? И тук става доста забавно. Много широко скроени, разкрепостени и освободени мъже се притесняват да станат толкова "близки" с приятел, споделяйки една и съща вагина, била тя и на жена, с която сексът е инцидентен, само за  fun. Познавам обаче двама много добри приятли, които след като оправиха заедно братовчедката на единия, станаха неразделни. Светът е пошъл и извращения дебнат отвсякъде.

В крайна сметка, уважаеми представители на силния пол, ако не можете да изправите гордо чело и да си го премерите с друг жребец, нямайте наглостта да си пожелавате на всеки рожден ден пред тортата секс с жената и  нейната секси приятелка.

Снимката...е, и жените си имаме фантазии ;)

Carnivàle

Изчаках да се утаи мътилката на дъното на мозъчната ми бутилка, за да напиша няколко реда за това шоу.

А думата е...всъщност не мога с една. Две са - възхитена съм. Самата дума сериал, обикновено за доста хора поставя ударение върху мигновената представа за постна посредственост и разтегляне на фабулата за максимален живот. Е, с този сериал не е така. Препоръчвам го с две ръце на всеки, който харесва леко freak  истории, семпли, но главозамайващи визии, ярко индивидуални персонажи и стаен дъх до последната серия. А след това гняв, че няма повече!

Винаги съм мислела, че след Twin Peaks няма да видя друго такова зрелище. Прощавай, David Lynch.

Michael J. Anderson и Clancy Brown. Присъствието не подлежи на описание. Само ще кажа, че чакам с нетърпение A Nightmare on Elm Street (2010) поради още една причина.

Това не е поредната история за борбата между доброто и злото. Това е историята на група хора, които влизат в епична битка със себе си, за да открият истината за това кои са. Някои са бягали цял живот от това, което са, защото ги е плашело. Други изтръгват една по една люспите от гърба си, докато разберат какво се крие отдолу. Но безспорно oнова, което ги обединява, е фактът, че намират убежище и дом в един живот на колела, под един общ покрив, който най-често е звездното небе. Под това небе те се карат, клюкарстват един за друг, лъжат се, обичат се, изневеряват...Но някак запазват магичното сияние на ония човешки същества, в чието добро начало е все по-трудно да се вярва.

Невероятен кастинг. Много ярки индивидуалности на едно място и въпреки това - пълна хармония. Обикновено в подобни сериали се замотаваш около една основна история и много допълващи. Тук ми беше трудно да кажа кое е основното и кое служи за фон на развитието. Кой е  главният герой. Кой е добрият. Кой е лошият. Защото е спазена една красива истина - нищо не е само черно и бяло. И никой не е само светец или грешник. Никой не е безпределно смел или отчайващо страхлив.

Музиката. От онзи тип, който ти влиза в главата и дълго време сънищата ти завършват с последния й акорд и после цял ден звучи в главата ти.

Прекрасно създание е човешкото същество, сглобено от безброй малки неправилни по форма късчета- добро, зло, красиво, грозно, пошло, чисто -  но рисуващи неразривната мозайка на на цялостта му.

Гледала съм много филми, чела съм много книги  за вечната битка между Доброто и Злото. Не знам дали тя съществува някъде там, навън, далеч. Но знам, че тя не спира вътре в мен. И никога не съм сигурна кой побеждава.

Carnivàle не дава отговори. Той задава твърде много въпроси, скрити в тъмните ъгълчета на караваните и в проблясващите светлинки на колелото.

Картите Таро, които изтеглих:

Queen of Cups

The Devil

Four of Cups   

Импулсни истории

В последно време се почувствах голям гражданин на света. Имам предвид, че често получавам позвънявания от разни номера от разни страни. Испания, Зимбабве. И разни такива, които дори не съм проверявала от къде са.

Наскоро гледах, гледах и  натиснах "тихо" (как обичам тази опция на Nokia) на някакъв неземно дълъг номер.

Току-що се връщам от среща и виждам, че имам пропуснат от +263 913 792939. Готин номер. Чичко Google каза това. Както и това. Не съм "добричлийка", но имам хубавия принцип да не вдигам на непознати номера, независимо дали са международни. Който ми е важен, има име срещу номера си в телефона ми.

Големият ми въпрос е: От къде тези гнусни твари се сдобиват с телефонните ни номера?

Надявам се, че има достатъчно здравомислещи хора, които да не се вържат да позвънят обратно.

Истината, свободата и салама

Ако така или иначе оставаш неразбран, дори когато се опитваш да бъдеш ясен...тогава май завинаги се сдобиваш с свободата да спреш да обясняваш на хората около себе си как се чувстваш и защо така мислиш. Независимо дали я искаш.

Свободата, Саламе, е голямо нещо. Каза Дон Кихот и захапа Санчо.

Истината също е голямо нещо. Голямо и обезценено. Като парче хамбургски салам. Като стар парцал от иначе голяма модна колекция. С голяма червена табелка "Разпродажба". Но понеже е oldschool и абсолютно аут от всички модни тенденции, стои си на рафта и събира прах. Или плесен (в случая със салама). От време на време я изтъркват, та дано някой се излъже да протегне ръка към нея.

Цената е нещото, което ни мотивира. Всички искаме да имаме скъпи неща. Струващи много. И всеки се притеснява да се покаже с нещо, което другите могат да разпознаят като видяно на щанда с намаленията.

Истината...След това я захвърлят в някой склад. Или на кучетата. Дори дрехите имат втори живот. Май саламът няма.

Много нерентабилно нещо е това - истината. Никаква възвръщаемост на инвестициите. Само разходи, разходи. Добре, че търговците на тия стоки компенсират с високите цени на излъсканите усмивки и луксозните наръчници за водене на разговори.

А свободата да спреш да обясняваш...всеки път, когато я изпитам, ме обзема гняв.

Аз съм аз. Ти си ти. Ние сме различни.

Тогава как сме ние, по дяволите?

Аз съм каквото-там-ви-хрумне. Ти си нещо-различно-от-каквото-там-ви-хрумне.

Тогава да си бием камшиците и в различни посоки!

Имам свободата да не ти обяснявам защо така мисля, нали?

Захароза и канела в събота вечер

Възможно най-ужасното нещо, което можеш да си причиниш в събота вечер, е да намериш друга самотна жена и да отидете да гледате заедно романтичен филм. Ама не нещо като "The Notebook", а нещо като "Dear John" ("С дъх на канела"), който освен автора на романа няма нищо общо с първия споменат филм. Да му се учудиш на боксофиса от над $ 30.4 млн. в премиерния  уикенд. Поне така съобщава рекламната му брошура. Дори бил изместил титаничния син блудкаж от първото място по този критерий. Признавам, достоен заместник :)

Даже не разбрах къде беше канелата в цялата история от писма с надпис В.П. (припомних си времето, когато имах гадже войник и пишехме писма на хартия, ехххх). А сега пишем блогове.

Две седмици любов. Такава, че яд да те хване къде намират хората време за тия чувства на подобно място, океан, сърфове, барбекюта, страхотни летни къщи. А те за любов приказват...

Следват геройски мисии в US Army за него и жестоки усилия от нейна страна да седи мирна, докато той се върне. Да, ама не. Захарозата свърши твърде рано. Дори моята цинична душа беше разочарована от трагичната раздяла. Тъкмо се надявах, че все нещо ще се случи - я тя е забременяла при последната им среща, я той ще бъде убит и обявен за герой. И нищо. Пак разочарование. След обяснения, че всичко е свършило, финалът или аз не го разбрах, или той беше заел позицията на пощальона Пейо и заключвайки колелото си на някакъв стълб, я видя в кафене, премрежиха се погледи и пуснаха балоните-сърчица да летят високо и се пръснаха конфети.

Не си го причинявайте. Първо, ще се почувствате осакатени от липсата на въображение да изживеете такова нещо. Второ, ако сте сами, ще ви се прииска да се запишете в армията безсрочно или ако полът не го позволява, ще се отдадете на работа с деца-аутисти. И коне. Поне те ще ви гледат умно въпреки, че не ви разбират. И няма да говорят глупости. И дори има някаква вероятност да разбират повече отколкото им признаваме. Повече от някои словесни твари на два крака.
Дължа си разходка до някоя конна база. Какъв хубав ден да кажеш на някого да си го нач***. И да пояздиш.

Донякъде Mr Tatum ми оправи настроението. Но пък ме загложди въпроса - къде има такива добре сложени кандидати за летни авантюри?

My first time :)

Злободневни получи първата си номинация за Блог на деня.

Можете да го подкрепите тук.

Напоследък не съм много на такава вълна, както личи от другия ми блог. Надявам се скоро да успея да водя Злободневни така че някой ден наистина да заслужава такава номинация :)

Благодаря на Хриси за жеста.

Благодаря и на всички, които са ме подкрепили!

(puke)

Вече безкрайно съжалявам за поста си по нашумялата тема. От този фатален ден, в който написах тема с оная дума вътре, съм принудена да опозная извратената същност на някои от хората, ровещи в нета. Отвратена съм. "Пубертетско ти-тит" (не искам пак да я повтарям, че да илзиза в search). WTF?

"Ти-тит с жени и кучета"? WTF? WFT?! И такова ли има? Кажете ми, моля. Ако има, то аз...

Отказвам се от човечеството.

И ставам мъжемразка. Представям си как някой извратен тип, гледащ "ти-тит с жени и кучета" (каквото и да значи това, по дяволите), плъзга похотливи ръце по тялото ми. А аз дори не знам какво google-ва той в неделя вечер.

Ужас.

Мъжете сигурно се чудят защо някои жени хващат левия бряг.

П.С. А, да. Честита Баба Марта.
BTW, тя дали има домашно ти-тит?!