Тук сте свикнали да четете изблиците на гражданското ми недоволство, опити за ревюта на филми и разни цинични простотии.
Ще ви изненадам (надявам се приятно) с това, че днес ще прочетете нещо различно. Трябва да си сложа някакъв таг за тази категория, но тъй като едва ли ще пиша много в нея, та ще го сложа просто в "музи".
Първата премиера за новата година на Театъра на армията беше вчера - "Откат" по Захари Карабашлиев, под режисурата на Стайко Мурджев. И тъй като вече чух няколко злобни критики, ще дам и аз мнение, макар че нямах подобни намерения.
Актьорският екип е изключително интересен, тъй като е съчетание от няколко вече доказани имена и съвсем млади такива от сцената на Театър „Българска армия” . Играта е много жива, с много редки моменти на преиграване, незначителни в сравнение с други неща, които съм виждала. Музиката, едно от нещата, които най-много ми допаднаха, е на Петър Дундаков. Сценографията (Нина Пашова) също ме впечатли приятно. От всичко лъхаше някаква опростеност и сдържаност, които грабват на фона на кичозната помия, която ни залива отвсякъде. Новото, което за пръв път се случи да видя, е съчетанието на класическата театрална постановка с анимация, която стои доста добре на фона на издържаната в бяло сцена. Като четете в афиша "3 D анимация" не очаквайте сини сливи и тронове. Става дума за съвсем друго нещо. Тук анимацията не е поредната дъвка за очите, а идейно допълнение към замисъла, който обикновено липсва на вече споменатите дъвки.
Пиесата се състои от няколко кратки динамични пиеси и не отегчава с голяма продължителност - около час и половина. Отделните части са някак накъсани. Защото животът е това - отделни епизоди, на които е трудно да хванеш къде свършва един и започва следващият. Тематиката е силно актуална - липсата на комуникация между хората поради нечуването, е проблем, който, предполагам, всеки е изпитал. Диалозите са страхотни. Страхотни. И начинът, по който е изложен проблемът с нечуването, провокира да се замислиш колко всъщност чуваш от това, което слушаш - и обратното. Накратко - все повече хората водят монолози, въобразявайки си, че участват в диалози. Важното е да има шум от думи.
Актьорският екип е изключително интересен, тъй като е съчетание от няколко вече доказани имена и съвсем млади такива от сцената на Театър „Българска армия” . Играта е много жива, с много редки моменти на преиграване, незначителни в сравнение с други неща, които съм виждала. Музиката, едно от нещата, които най-много ми допаднаха, е на Петър Дундаков. Сценографията (Нина Пашова) също ме впечатли приятно. От всичко лъхаше някаква опростеност и сдържаност, които грабват на фона на кичозната помия, която ни залива отвсякъде. Новото, което за пръв път се случи да видя, е съчетанието на класическата театрална постановка с анимация, която стои доста добре на фона на издържаната в бяло сцена. Като четете в афиша "3 D анимация" не очаквайте сини сливи и тронове. Става дума за съвсем друго нещо. Тук анимацията не е поредната дъвка за очите, а идейно допълнение към замисъла, който обикновено липсва на вече споменатите дъвки.
Пиесата се състои от няколко кратки динамични пиеси и не отегчава с голяма продължителност - около час и половина. Отделните части са някак накъсани. Защото животът е това - отделни епизоди, на които е трудно да хванеш къде свършва един и започва следващият. Тематиката е силно актуална - липсата на комуникация между хората поради нечуването, е проблем, който, предполагам, всеки е изпитал. Диалозите са страхотни. Страхотни. И начинът, по който е изложен проблемът с нечуването, провокира да се замислиш колко всъщност чуваш от това, което слушаш - и обратното. Накратко - все повече хората водят монолози, въобразявайки си, че участват в диалози. Важното е да има шум от думи.
По памет, звучеше така: Не чуваш, никога не чуваш...защото, докато ти говорят, ти вече си зает да мислиш какво ще кажеш после. Факт. Което навлиза в другата част на проблема с нечуването - хората просто обичат да се слушат как говорят. Обичат да се чуват, да се самоизслушват, да изнасят тиради пред публика. Да чуват себе си. Но рядко другите. И още повече, ако другите ще кажат нещо, което няма да ти хареса, просто си изграждаш защитен механизъм, който пропуска покрай ушите ти, но не и вътре в тях, нежеланото изказване.
В тона на пиесата - на сцената нямаше пушка, затова и не гръмна, но пък имаше откат без пушка, което си е цяло събитие. И оценете факта, че вместо да отдаде енергията си на куршума и да се случи изстрел, пушката отдава енергията си на стрелеца, той само трябва да има силата да я удържи.
В тона на пиесата - на сцената нямаше пушка, затова и не гръмна, но пък имаше откат без пушка, което си е цяло събитие. И оценете факта, че вместо да отдаде енергията си на куршума и да се случи изстрел, пушката отдава енергията си на стрелеца, той само трябва да има силата да я удържи.
Ако вие обичате да слушате как другите говорят, и особено, когато го правят с хъс, артистичност, леко цинично и без задръжки, чуйте отката.
Не мога да кажа, че постановката е нещо уникално и невероятно, но в съчетание с интересната визия, която предлага, "Откат" е приятната ментална изнанада, която препоръчвам да си направите през този сезон.
17 comments:
Много точно ревю!Браво :)
Мен ме спечели още с името Карабашлиев, по една случайност на 26 ще съм в София, остава да имам късмета да си намеря и билети.
Дано :)
Тя още не е набрала скорост, дано има билети!
Браво за ревюто! :)
Аз преди няколко седмици бях на опера, гледах "Лешникотрошачката" в Софийската опера :)
Лешниците ми са още здрави, но пък си забравих шапката в операта :( Баси заплеса :(
мамка му, повторих думата "опера" 3 пъти, няма ли синоним? :)
здрави са, щото не съм била аз трошачката, ама тогава ми беше отпуската :D
думата опера си е яка, няма синоним, но можеш да кажеш марка телевизори? :Р
Чудесно е това ревю, благодаря! Съвсем навреме попаднах на него чрез теб, тъй като довечера пък аз ще гледам "Откат", а се бях притеснила от отрицателните отзиви, които съм чела досега. Така че храня надежда и отивам с настроение :)
О, надявам се да ти хареса, както на мен :)
Ще чакам да споделиш впечатления!
Буквално часове след като съм гледала постановката, мога спокойно да споделя, че моите впечатления се препокриват с твоите :) Чудя се защо са били злобните коментари, на които бях попаднала по-рано, при положение, че са минали едва 2 представления досега. Може би новото, различното и идейното се приема по-скоро с отрицание, вместо да се поощри!
Nadinka, явно с теб ще сме от тези, които ще препоръчват постановката да се гледа. Дано само да има и кой да ни ЧУЕ ;)
О, злобни коментари винаги има! И то по адрес на нещо, което е добро! Хората обикновено озлобяват срещу нещо, което е хубаво, добре направено, успешно. Завистта е голям бич за завистниците.
Разбира се, постановката тепърва ще става все по-добра от към игра и представяне! Младите хора с иновативни идеи често срещат негативното отношение на масата, неразбираща или не можеща да преглътне чуждите успехи.
Факт е, че да правиш изкуство в България е въпрос на мазохизъм, но аз се радвам, че все още има хора, които поставят ценностите си над дребните нужди, които оцеляването налага.
Радвам се, че ти е харесала постановката! Аз бих я гледала отново при първа възможност :)
Оооо, аз ВИ ЧУВАМ, аз, аз, тук, тук :) Да, оказа се, че със sekamo имаме обща страст, ако мога така да го нарека и това е Захари и неговото изкуство. Много искам и аз да гледам пиесата "Откат", но ми трябва още малко лудост да прескоча до София само за това, но нищо не се знае :) Поне успях да гледам "Неделя вечер".
Да, Nadinka, съгласна съм с теб, че явно правенето на изкуство тук в България е равно на мазохизъм, велико умопомрачение. Снощи се рових из нета за новите бг филми и като четох интервютата на режисьорите... ми се доплака. В частност говоря за интервюто на Цветодар Марков - "Лов на дребни хищници" 10 години .... 10 години докато направи първият си филм и не се знае дали няма да е последен според думите му. И не е единствен, който със зъби и нокти се бори.
Поздрави
Здравей, Violka :)
Радвам се, че се чуваме! И се радвам, че има хора, които се интересуват какво се случва с родното изкуство. Защото иам твърде много хора, които като чуят made in BG и веднага плюят. Трудно е, много е трудно без пари да осъществиш каквито и да е идеи. А имаме способни млади хора, които имат какво да покажат...Повечето обаче отиват да го правят навън, където поне биха били оценени. Тъжно, но факт - никой не е пророк в собствената си страна. Особено, ако става дума за изкуство. И особено ако тази страна е България...
Така е Nadinka, уви така е. Аз пък като чуя за "made in Bulgariq" наострям уши и очи :)
Аз съм Българка, искам да ми говорят (и) на български от филмите, от книгите от всичко. Ние сме тези, които трябва да помогнат на българското изкуство да се развива, като го и спонсорираме, чрез четене, гледане, ходене на театър...
Поне това са моите виждания.
На една птица като й подрежеш крилата, искай от нея да лети... Затова "птиците" отлитат от Бг, отиват в чужбина, където не им режат крилата, да радват чуждите...
Така е, ние сме тези, които трябва да подкрепим! Но даваш ли си сметка колко повече са онези, които ходят по-често в Най клуб вместо на театър? :/
:) Щом е за 'оплюване' (говоря глобално) много сме силни в това, няма как да не си го признаем и няма какво да си кривим душичките балкански. Но, когато става дума за 'подкрепа' на нещо важно, ако не ни го напомнят всеки ден, 3 месеца подред с песни и танци по телевизията ... Не ни търси, но после ние пак ще сме там, когато дойде ред да 'оплюем' това, че нещата са се провалили.
Всички сме виновни, държавата и ние, защото ние сме държавата също.
Уф... извинявам се, много политическо стана!
Държавата сме ние, ама държавата са и онези, които не плащат данъци, които крадат, които злоупотребяват, държавата са и онези, които не гласуват, както и червените бабички, които се надигат и не пропускат да гласуват...Държавата са и онези, на околовръсното, държавата са и келявите ни управляващи...Много комплексен въпрос :/
Post a Comment