Култова дискусия в Космо!

Питам си аз нещо чичо Гугъл и той ме напраща точно в центъра на кифленската вселена, а именно – cosmo .

Търсейки нещо въвсеееем не толкова интересно и пикантно, погледът ми скролна и попадна на най-коментираната статия във форума – аджеба, вие гълтате ли?

До тук нищо фрапиращо, пита си момичето. Отговарят му цели 620 коментара, които едва ли някой би изчел, пък и повечето на латиница, но най-пресният ме изкърти просто:

от Andrea13, публикуван на 30.09.2010 12:15:16

lele samo seda i vi 4eta komentar4etata ... bojee vie ste bqxti razvrata .. spermata na muja e kato menziza na jenata ... toi za6to ne me lije kogato sum v menzis .... neznam az ne vijdam smisul da gultam gnytiite koito toi otdelq ot tqloto si ... za6toto spermata e kato na6iq menzis 4rez neq te otdelqt toksini i ako 6te6 naprejenie .. i kvo tva trqbva da vlezne v men .. 6toto my e kef ... upsyrt prosto ... az na skoro bqx se vlybila v edno mom4e koeto sled sed. zaedno poiska imenno tova .. otkazax my estestvenno i toi ni6to ne mi kaza na momenta , no idva golqmoto no .. mina izvesno vreme opoznax me se ..az si zapo4nax da se privurzvam .. obajdam my se az edin den za da se vidim .. tova stava sled kato sme se vijdali 3-4 sed. i toi mi kazva e ama to za kvo da idvam i az my otgovarqm za da te vidq , a toi mi vika ,4e e nqmalo smisul za6toto az ne pravq sex a se ligavq .. i az estestvenno go popitax za6to taka misli i toi mi otgovori ,4e se ligavq za6toto ne iskam da gultam protivnata my sperma .. i az my kazax , 4e predi tova samo 1put mi e spomenaval za tova i 4e me e gnys .. i taka sprqxme da si zvanim .. i da mn kofti mi be6e za6toto bqx po4nala da se privurzvam , no nqma6e na4in .. 6tom toi tolkova mn durji na tova i ne otstupva po nikukuv na4i tova samo moje da ozna4ava 4e za nego ne sum bila ni6to seriozno ..

Андреа явно наистина е на 13. Стана ми мъчно за момичето...То почнало да се привързва, пък той искал от нея ужасни неща. Били заедно цели 2-3 седмици! А и колко много знае за мъжката и женска физиология! Шльокавицата да не я коментирам, но пак ми напира оня въпрос – Българийо, родна, мила...накъде вървим? Предполагам, че ако седна да почета повече коментари, ще издъхна от смях и/или ужас.

Другите силно заинтригуващи теми бяха „Бременна на 17!” (удивителният си е съвсем на място де), както и „Всичко, което трябва да знаеш за аналния секс” (образОвание му е майката). Боже мили. И съм 100% сигурна, че тия списания ги четат именно пиклите. На някои пък им хрумнало на религия и морал в училище да ги учи...

Най-търсените теми в списанието...Без коментар.

160 години Mr Jack

Чичо Джак стана на 160. У нас това събитие се отбеляза от някои с изложба, но пък празненствата започнали от...Син Сити - от SIN CITY започва началото на празненството, което обещава да е нетрадиционно, стилно и с много подаръци за ценителите на тази класна напитка, се казва ето тук, а аз лично се питам колко класни са класните любители на стилния Джак, ако ще запиват не къде да е, а в Чалга Сити? Anyway. Изложбата е интересна, има 3D филмче за историята на Джак, снимки на стари плакати, на фабриката, стотици бъчви, чакащи да се налеят и да набъбнат щастливо, има колекция бутилки Джак от различни години, вежливо предоставени от Пламен Уискито, както и гордо полегналата върху червена възглавничка една госпожица от  юбилейната лимитирана серия, която ще бъде внесена у нас в скромната бройка от 2400 бутилки, всяка с уникален номер, който можете да регистрирате на сайта на Jack Daniel's.

Ако google-неш Jack Daniel, излизат около 11,400,000 резултата. Разбира се, веднага научаваме, че това  е марка уиски от Тенеси, веднага след това идва уикипедия, която осведомява, че не се знае със сигурност кога точно през септември е роден Джак Даниел, "таткото" на едноименното уиски, но пък знаем, че последните му думи са били "One last drink, please!", докато умирал, отровен от инфектирания си пръст. Ранен смъртоносно, нанасяйки шут на сейфа, понеже не можел да се сети комбинацията. Имал проблеми със запомянето. Може да е било от сутрешните питиета :)

Като не знаем датата - празнуваме рожден ден цял месец.

Позабавлявах се с факта, че според една статия на уикипедия Mr Daniel е роден някъде през септември 1846, а в друга - 1850.

Друг слабо известен факт е, че майка му е починала през 1847ма...Ако се доверим на първата статия, поизпуснали сме честването на 160 годишнината му с има-няма 4 години. Излиза, че освен точната дата, май има вариации и на точната година, да не навлизам в подробности как очевидно майка му го е родила 3 години след кончината си... Предлагам, да празнуваме рождения му ден 4 години :))
Някои източници му приписват десет братя и сестри, други - 13. Мистерията е пълна.

Най-важното е, че само на 16 (ако сметнем, че през 1866 е бил на толкова?) години вече е произвеждал любимото уиски на половината свят.

С интерес научавам за Jack Daniel's® Barbecue Sauce, марината и прочие сосове. Шок.

Следват страноприемници, автосервизи и дрогерии със същото име. Като капак на любопитството ми идва невероятната възможност да follow-на Jack Daniel в Twitter!

Ето малко снимки от изложбата. Замазани са, но надявам се ме разбирате и ще ме извините...изложбата е на уиски все пак!

И ако сте пропуснали, днес е за последно, на Раковска 125, до 19 часа.

Десет (малки) негърчета

Yoana ме предизвика да издам 10 свои тайни. Не знам дали ме грози безсексие до края на дните ми или нещо по-лошо (като че ли има по-лошо?), но ще се опитам да се издам за 10 неща. Колко да са мръсни тайните ми, не знам. Дори подозирам, че са абсолютно безинтересни и съвсем не са тайни, но все пак...

1. До 17 живеех в горска колиба. После се появи някакъв принц и ми замота главата. Накрая се оказа обикновен рок-жабок и го ритнах обратно в блатото. А вчера вадихме ряпата.

2. Ако се чудите кой отрови Снежанка – аз бях. Просто бях чувала, че ръстът и размерът са в обратна пропорция и ужасно много исках да проверя дали е вярно. А тя все се въртеше около джуджетата...

3. Баба Яга вече не живее в къща на кокоши крак, щото светнах Дядо Торбалан как да си сготви супа с фикс за пилешки крака. От известно време всички пилета в околията са безкраки и ГМОтата нямат пръст в това. А бабата вече живее в Дядовата ръкавичка!

4. По едно време бях руса, Златка (не обича вече да й викат Златното момиче) ме покукороса. Мога да напиша роман за това как перхидролът променя живота на жената. Все пак идва момент, когато ти писва от евтино внимание и поправяш нещата с голямата четка.

5. Знам онези 70 неща, които са нужни на жената, за да задоволи мъжа си напълно. Рататуи ме научи на мусаката, но я правя само в краен случай.

6. С Карлсон често си правим купони и летя с него по покривите. Затова знам какви ги върши след полунощ Lammoth, каква е глинената маска на Ел и колко пъти седмично Ирето си слага белени картофи на клепачите. Гадното Дребосъче го връзваме в микровълновата.

7. Синята брада ми е много личен приятел. Кой, мислите, го научи от къде да си купува синка за боядисване?

8. На Рапунцел й измислихме това име заедно с Гаргантюа една вечер, след като той изяде цяла шоколадова фабрика и го хвана яко какаото.

9. Магарешката кожа вече цял век я навиваме с принцесата (оная с граховото зърно под дупето), да дойде на шопинг в мола, искаме да й вземем нещо от норка поне.

10. Бисквитеното чудовище току-що ми каза, че ми е изяло шоколадовите бисквити!!! Да, това не е тайна, ама не е тайна и че м-р-а-з-я да ми пипат бисквитите! Ааааааааааа!

Предай нататък!

 

Бъдещето на България

От две седмици се чудя какво да подаря на двете ми племеннички, които бяха рожденички наскоро. То не е дилема, а столема, защото наистина нямам представа с какво да ги зарадвам истински. Или поне не искам да си призная, че знам. Общо взето, децата не са това, което бяха или по-скоро - това, което бяхме ние като деца. Влизам в книжарница, едни красоти, книги, книги, енциклопедии, албуми, книги-игри, книги-пъзели и всякакви чудесии, които биха ме подлудили от кеф, ако бях дете. Да си призная, харесах си няколко книжки, които едва ли са подходящи за преклонната ми възраст...

Подарявала съм вече книги и въпреки, че бяха така хубаво изрисувани, че чак на мен ми се искаше да си ги задържа, купувала съм ги с невероятно желание, а след това съм виждала как се разглеждат точно 5 минути от корица до корица набързо, картинките и после потъват в някой ъгъл завинаги. А помня времена, в които за мен книгата (че то и сега е!) беше най-якият подарък!

Сега слушам - първи учебен ден е! Искаме дънки от мола! Искаме нови телефони - не може с тия от миналата учебна година! Слайдери даже да бъдат, с камера и мп3! И компютър! И лакове, и гланцове и новия диск на еди-кой-си! И още много такива интересни за мен желания.

Влизам в друг магазин, викам си - книга няма да е, няма да ги зарадвам истински. Хоп, парфюми, мазилца и чантички с...Хана Монтана. Много били луднали по нея децата! А ние едно време чакахме събота и неделя, за да гледаме филми на Дисни. Едно от въпросните неземно желани комплектчета - 60 пари. Тия луди ли са? А на мен даже ми трябват две. При това еднакви, да няма това-онова и "на кака е по-хубаво". Излизам си нещастно. Няма да дам пари за подобна простотия.

Пак влизам в книжарницата. Потъвам в тия красиво илюстровани, шарени, луксозни, интересни книги и ми е трудно да избера. Цял свят от вълшебства! Най-голямата и най-красива енциклопедия - 35 лв. Е, сигурно има и по-скъпи, но тези, които видях, ми напълниха душата. Взимам две различни, като са книги - може. Само да са еднакво големи, дебели, еднакво шарени, еднакво скъпи, чееее...Излизам с покупката и знам, че едва ли ще зарадвам двете деца с тия книжки, както ги зарадвах преди няколко години с две оригинални барби-та с по два гардероба, които бяха разпарчетосани и фризирани съвсем скоро след това, но все пак...

Мисля си за децата. Не са това, което бяха. Което бяхме. Луднали по лъскави скъпи неща. Обсебени от вещите на възрастните. Бързащи да пораснат и да завладеят света на големите. Някак ми се струва, че не умеят да се радват на простите неща, както ние го правехме едно време. Играта в градинката е заменена с playstation или компютърна игра. Кикотенето в храстите вече е кикотене с емотикони в скайп. Никой не иска да чете, щом може да изгледа някой филм. Никой вече не знае какво означава старото, опърпано издание на Патиланци. Дори не знаят коя е баба Цоцолана. Патиланци е просто парти-център в Младост, в който мама и тате се превръщат в истински патиланци, докато платят за всички "атракции", които децата им искат да опитат.

Аз не искам да участвам. Няма да им помагам да се превръщат в това, в което вече са се превърнали тези малки многознайковци. Няма да купувам Хана Монтана парфюми, нито лъскави фустета и други кифленски неща. Това са деца, да му се не види. Защо не се радват на сметанов сладолед? На розова дъвка-цигара? На олющената люлка в градинката? На някой комикс? 

Кой е виновен за това?  Не сме ли ние, големите, тези, които трябва да възпитат у децата способност да ценят малките неща? Защо от сега ги учим, че скъпата кола и телефонът са критерий за щастие? Безвъзвратно ли ще изчезне романтичната ми представа за чистотата на детските желания? Ще започнат ли да се раждат възрастни...

Мъдрост на деня

Теза:

Кофти [моментите във] връзките се отразяват зле не само на емоционалната и психическа стабилност. Те вредят на абсолютно всичко останало.

Доказателствена част:

Като нищо освен без гадже, човек може да остане и без работа като следствие от първото. И някак това е по-валидно за жените. И особено, ако шефът е мъж. Никога няма да разбере тъгата в душата ти, която е била причина ръката ти да кривне и да напише в отчета цифра, която би докарала инфаркт на всеки мениджър. Той просто ще те направи на 2 стотинки.

Мъже!

Заключение:

Мисля, че на нежната част от човечеството трябва да се полагат болнични при емоционални неудачи!

Оперни вечери – Лакме

Тази година Столична община се представи подобаващо, поне в моите очи. Инициативи като отварянето на парка на Военна академия, пешеходните недели по Шишман и оперните вечери в парка по случай 17 септември, са част от събитията, организирани с нейна подкрепа. Надявам се тези инициативи да се превърнат в традиция.

Понеже съм адски облагодетелствана да живея на сто крачки от Военна академия, често се разхождам там и мога да кажа, че в София няма по-приятно и спокойно място. Благодарение на това, че има някакви правила за посетителите и там не можеш да видиш мърляви метъли да пият бира или клошари да опъват кашоните. Идилия! Гора, алеи, спокойствие и някакво безтегловно усещане, че съм някъде назад във времена и места, описани в романите.

При една такава разходка наскоро разбрах за предстоящите 3 оперни вечери, в който Софийска опера и балет щяха да представят Лакме директно там, под звездите! Ден след ден се вдигаше сцената, докарваха се декори, опъваха се палатки. Цяла седмица слушах репетициите от прозореца си, а в събота видях превъзбудените хора, които нетърпеливо пристъпяха пред входа на Академията.

Вчерашната ми разходка там обаче се оказа фатална! Реших да се пошляя и да пощракам, есента си има някаква красота въпреки цялата ми непоносимост към тоя сезон на смъртта. Помотах се около сцената, че даже се покатерих. Имаше някакви охранители, които подскочиха като ме видяха, но не можеха да ме спрат да пипна слоновете, които стояха на сцената (не истиснки, разбира се). После видяха, че съм безобидна шракачка и ме оставиха да си разглеждам. Под сцената има невероятно интересни неща, които обаче няма да споделя :)

Сигурно нещо ми превъртя лентата, но при вида на тия конструкции, а дори нямаше никакви декори освен паната, на които в последствие щеше да умира любимият на Лакме. Превъзбудих се, стана ми горещо, нещо ми се разтуптя, литнаха ми мислите и ми се сви сърцето при мисълта, че тази вечер е последното представление, а аз няма да отида! Помръкнало се помъкнах по алеите напълно безцелно. И воала – пред мен на дървото закачено листче – Билети за Лакме се продават на входа на ВА. Е, това е прекалено! Ще пеят под носа ми, билетите са под носа ми, а пустото ми безпаричие ще ме лиши от нещо уникално, усещам! Главата ми се изпрани от мисъл като си представих какво ще е вълнението да съм част от това пищно чудо, щом потреперих само пред вида на голите скелета и метални конструкции. Забързах към входа на ВА, вмъкнах се в стаичката при лелята с билетите и с треперещи ръце приготвих последните си пари за билет. И то не какъв, а на едно от най-хубавите места пък! Прибирайки безценната хартийка в чантата си, знaех, че съм направила най-хубавото нещо за себе си в последно време – взех това, което искам, независимо от обстоятелствата и последствията за бедната ми кратуна.

Вечерта обещаваше да е студена, затова се облякох и развълнувано се присламчих към тълпата нетърпеливци. Първо, диригентът (Паликаров) е толкова невероятно чаровен, че хич да нямаше опера и балет, пак щях да съм доволна. Историята на Лакме няма да разказвам, можете да си я намерите със сигурност, ако ви интересува. Индийската принцеса с романтичната любов, която завършва трагично. Първо действие леко те подготвя за бурята, която те очаква в следващите две. Ама само леко. Диана Василева, невероятната Лакме просто ме остави с отворена уста, омагьосана, очарована и потресена от глас и визия, излъчване, артистичност и нежна сила, която поразява. Факт е, че въпреки музиката, чудния балет, сценографията, костюмите и цялата пищност, крехката фигурка на принцесата, стояща така силно на сцената, е онова, което ме покори и ме караше да настръхвам през цялото време. Второ действие беше изключително зрелище, финалното също. В антрактите чак усещах, че съм вкочанена от студ. Рядко дори се усещах да вдигна фотоапарата да снимам тази красота, която дори не можах да уловя в обектива, но очите ми бяха пълни с всеки чуден детайл от костюмите и бижутата, подбрани така, че всичко да е на място, да прелива от разкош, но не и с фалшив блясък. Красота неземна. Чувството още не ме е пуснало. Почувствах се неверояно жива. Почувствах се част от нещо наистина прекрасно. Почувствах се горда с човешкия талант да твори красота и да я предава по такъв невероятен начин, с такава лекота.



Повече такива емоции са нужни на забързания и вечно угрижен българин. Храната за сърцето и душата е много повече от храната в хладилника...

 

                            

 

 

                

   

    

    

     

    

     

That's the question

Понеже в последно време съвсем ясно осъзнавам, че тотално съм сбъркала попрището си и светът на финансите отдавна не ми е интересен, отдадох се на лентяйски мисли с какво бих се занимавала в бъдеще, понеже както казват възрастните - животът е пред мен и мога да направя с него каквото поискам. Попаднах на един интересен тест, който потвърди опасенията ми - притежавам всички качества да бъда небрежно артистична и чаровно небрежна. Остава само да започна да криейтвам яко. Или да изкрейзвам яко. Може да си взема котка и да я накарам да цапа през боите и после по платното. Може да пропиша. Да свиря на лютня. Чик лита ме влече неустоимо. Може да си купя разноцветни шалчета и да си основа галерия. Звучи толкова...като немски филм по телевизията в събота следобед. Ето ги резултатите от въпросния "цветен" тест. Намира се някъде тук.

Nadinka, based on our experience with many different professionals, your color preferences indicate that the occupations below best suit your personality and interests. Note also that a listed profession, never before considered, may seem off. For example, if you love to type, data entry operator might be listed as well, even though you want to be a fiction writer (o! знаех си!).

Best  Occupational Category:

You're a CREATOR

Key Words: Nonconforming, Impulsive, Expressive, Romantic, Intuitive, Sensitive, and Emotional (не мога да отрека нито едно от изброените)

These original types place a high value on aesthetic qualities and have a great need for self-expression (разбира се - ексхибиционизъм в умерени дози). They enjoy working independently, being creative, using their imagination, and constantly learning something new. Fields of interest are art, drama, music, and writing or places where they can express, assemble, or implement creative ideas.

Creator Occupations

Suggested careers are Advertising Executive, Architect, Web Designer, Creative Director, Public Relations, Fine or Commercial Artist, Interior Decorator, Lawyer, Librarian, Musician, Reporter, Art Teacher, Broadcaster, Technical Writer, English Teacher, Architect, Photographer, Medical Illustrator, Corporate Trainer, Author, Editor, Landscape Architect, Exhibit Builder, and Package Designer. (много ми е трудно да си избера, всичките звучат супер добре :о)

Creator Workplaces

Още преди да прочета надолу знам, че искам супер готин офис, в който да живее особеният дух на индивидуалността, който да притежава атмосферата на горския дънер, след който се озоваваш на чай с Шапкаря. Стерилните офиси, които приличат на клетки в конюшня, ме убиват. Така че...

Consider workplaces where you can create and improve beauty and aesthetic qualities. Unstructured, flexible organizations that allow self-expression work best with your free-spirited nature.

Suggested Creator workplaces are advertising, public relations, and interior decorating firms; artistic studios, theaters and concert halls; institutions that teach crafts, universities, music, and dance schools. Other workplaces to consider are art institutes, museums, libraries, and galleries.

Интересно ми е, наистина ли човек може да обърне живота си на 180 градуса, за да последва неразумните си желания, или това са твърде кинаджийски идеи? Освен това, важното е да можеш да спреш на 180тия градус на завъртане, защото разликата от него до 451ия по Фаренхайт е изненадващо малка. И се оказваш една малка угарка, и дори не от фас със златна лентичка отстрани.
Такива неща.
2 b ot not 2 b. От Шекспир до края на света.

Ох, на мама!*

Животът е един голям кръговрат, от който изход няма, а спасение не знам дали дебне отвсякъде, но със сигурност в дебрите му дебнат доста други неща. В духа на Шишо Бакшишо ще кажа, че днес недоволстваш от мъжа си, утре възпитаваш благоверен за някоя бъдеща (мрънкаща) женица. И така до края на света, колелото се върти ли, върти.

ФакТ. Понеже сме свикнали все да се оплакваме от мъжете, жени, редно е да ви кажа, че за повечето им недостатъци сме си виновни ние самите. Защото, докато възпитава малкото си отроче, леля Мара/Цеца/Гинка не мисли за него като за бъдещ мъж, а именно като за маминото слънчице, на мама съкровището и прочие мили съкровени прозвища.

Уважаеми жени, този малък синковец, чийто гащи перете, ще трябва да стане някой ден мъж, продължител на род, традиция и т.н. все отговорни задачи, за които вие, ама вие и никой друг, трябва да го подготвите.

За целта изпълнете поне долните елементарни стъпки. За останалото все пак ще трябва да поеме отговорност заемащата поста след вас.

1. От малък го научи, че пастата за зъби и сапунът не растат в банята, а се купуват от магазин. Така на стари години няма с изненада да установи, че в магазина продават и друго освен алкохол, цигари и дъвки (чат-пат – кондоми).

2. Гореспоменатите гащи, както и чорапите не ги носи Дядо Коледа (нито Снежанка, за съжаление), а ги купува мама. Мила мамо, ако синковецът е на повече от 15, насочи го към необятния пазар, помогни му да направи избор в какво да си слага д-то и завинаги превърни това в забранена за весдесъщите си съвети (и покупки) територия.

3. Прехвърли ли 12, спри да го наричаш с галените имена, с които го повиваше в памперса. Не знам дали тогава не е късно вече.

Когато вече е 17+ не се обаждай на всичките му приятели, ако закъснее с един час след училище/купон. Това не означава да го оставиш на произвола на съдбата, а да му покажеш, че разчиташ на неговото благоразумие. Ако пропуска да се прибира понякога за повече от 2-3 дни, май не си успяла да го възпиташ в такова :(

4. Спри да го чакаш с манджа на масата в кухнята до полунощ. Никоя нормална жена няма да го прави след теб, а ще го научиш на лоши (и доста вредни) очаквания. И спри всеки ден да питаш какво би искало на мама слънчицето за вечеря, защото ако иска да си поръчва яденето, за тази цел има заведения.

5. По някое време все пак го карай да прави по нещо вкъщи. Ей тъй, профилактично. Дребни ремотни като смяна на крушка са много полезни. Ако е прекалено нежен или умен за подобни неща, обясни му, че ще трябва да си вземе жена-механик или да заработва толкова, че да може да вика майстори за всичко.

6. Може също да му покажеш откъде се пуска пералнята/миялната/сушилнята. В това няма нищо унизително за неговата мъжка същност, доста по-унизително ще е да обръща чорапите си от „по-чистата” страна, ако случайно те няма вкъщи за повече от седмица и чистите попривършат.

7. Не допускай да се държи с теб като със свой досаден придатък или пък да трепери от ужас под тираничната ти майчина любов. Не забравяй, че отношенията му с теб са основата, върху която той ще гради отношения с нежната половина на човечеството.

8. Не говори на приятелката му какво Той обича да яде и как Той обича да са му сгънати дрехите. Отдавна са отминали онези тъмни времена, в които в сватбения ден майката предава сина на отговорно пазене/гледане на някоя нещастна младоженка, чиято функция е именно да замени маминка. Днес такива благоверни патки почти няма тъй че не обричай сина си на бъдещо злополучие в общуването с жените, на които ще се наложи да му обяснят, че нямат желание да го дундуркат вместо теб.

9. В никакъв случай не го оставяй да свиква, че за всичко ще му бъде простено. Или че ако днес не се наака, ще получи шоколад. Досегът с всеопрощаващата майчина гръд свършва с последното кърмене. Оттук нататък женските гърди имат съвсем друг смисъл от „мястото, на което можеш да поплачеш, ако са те напляскали”, а шоколадът ще трябва да го подарява той.

10. Ако мислиш за малкия сладур като за бъдещ голям мъж, няма да сгрешиш и в това няма нищо нередно. Помисли си колко по-хармоничен живот щеше да имаш, ако не трябваше постоянно да вървиш по петите на онова прасе, мъжа ти! :)

П.С. Горното е написано с особено извратено чувство за хумор, вдъхновено от кратки, но ползотворни сблъсъци с представители на силния пол, след които се замисляш за психологически зависимости, репликация и мултипликация на резултатите от грешни ходове в настоящето в особено големи и страшни размери в бъдещето, за чичо Фройд, майка му и първата й братовчедка, както и за инструменти за изтезания, вазектомия, изтръгване на езика и китайски методи за мъчения.

*Забранено за мъже и млади майки без чувство за хумор!

Priority inbox?

Мисля, че Priority Inbox на Gmail е пълен shit, да не говорим какъв смях ме налегна след като видях невероятното умотворение, с което ме "поздравиха" като влязох да разгледам:

Congratulations! You've read all the important messages in your inbox.

Звучи напълно дебилно, "поздравяваме ви, че успяхте да си прочетете пощата, въпреки, че сте супер малоумни"... по-голяма простотия не съм виждала, поне в последно време.

Интересна ми е таргет групата на това "нововъведение". По принцип много уважавам тази поща,  но първото ми впечатление е точно гореизказаното :/

Някакви други мнения?