Възможно най-ужасното нещо, което можеш да си причиниш в събота вечер, е да намериш друга самотна жена и да отидете да гледате заедно романтичен филм. Ама не нещо като "The Notebook", а нещо като "Dear John" ("С дъх на канела"), който освен автора на романа няма нищо общо с първия споменат филм. Да му се учудиш на боксофиса от над $ 30.4 млн. в премиерния уикенд. Поне така съобщава рекламната му брошура. Дори бил изместил титаничния син блудкаж от първото място по този критерий. Признавам, достоен заместник :)
Даже не разбрах къде беше канелата в цялата история от писма с надпис В.П. (припомних си времето, когато имах гадже войник и пишехме писма на хартия, ехххх). А сега пишем блогове.
Две седмици любов. Такава, че яд да те хване къде намират хората време за тия чувства на подобно място, океан, сърфове, барбекюта, страхотни летни къщи. А те за любов приказват...
Следват геройски мисии в US Army за него и жестоки усилия от нейна страна да седи мирна, докато той се върне. Да, ама не. Захарозата свърши твърде рано. Дори моята цинична душа беше разочарована от трагичната раздяла. Тъкмо се надявах, че все нещо ще се случи - я тя е забременяла при последната им среща, я той ще бъде убит и обявен за герой. И нищо. Пак разочарование. След обяснения, че всичко е свършило, финалът или аз не го разбрах, или той беше заел позицията на пощальона Пейо и заключвайки колелото си на някакъв стълб, я видя в кафене, премрежиха се погледи и пуснаха балоните-сърчица да летят високо и се пръснаха конфети.
Не си го причинявайте. Първо, ще се почувствате осакатени от липсата на въображение да изживеете такова нещо. Второ, ако сте сами, ще ви се прииска да се запишете в армията безсрочно или ако полът не го позволява, ще се отдадете на работа с деца-аутисти. И коне. Поне те ще ви гледат умно въпреки, че не ви разбират. И няма да говорят глупости. И дори има някаква вероятност да разбират повече отколкото им признаваме. Повече от някои словесни твари на два крака.
Дължа си разходка до някоя конна база. Какъв хубав ден да кажеш на някого да си го нач***. И да пояздиш.
Дължа си разходка до някоя конна база. Какъв хубав ден да кажеш на някого да си го нач***. И да пояздиш.
Донякъде Mr Tatum ми оправи настроението. Но пък ме загложди въпроса - къде има такива добре сложени кандидати за летни авантюри?
7 comments:
Захарозата е само за кафето. Всъщност полепва по ръцете след повечето американски романтики...Но пък е добър повод, човек да изпусне навън натрупаното огорчение.Нали така? Въпреки, че не помага много.
Хахах, добро ревю. И аз се изненадвам как подобно боклуче измести сините сливи на Камерън, но явно американците обичат романтично-патриотичните абсурди. :)
Полепва навсякъде и се разтегля като предъвкана Хуба Буба, Ники :)
Американците са доказали многократно любовта си към абсурдно тъпи неща, но този филм ме довърши :)
Има ли сърф, US Army и тъповати блондинки - хит ще е.
Хахаха разсмя ме!Като намериш от тези кандидати ...сподели гледката! ;) :D
Задължително :)
Някак съм пропуснала този пост и си причиних два изгубени безвъзвратно часа....само не в събота, а в петък вечер, курдисали сме се пред телевизора с очакване на нещо романтично и забавно, а то...с дъх на отврат!
но, за козите- ще гледам !
хахаа ами аз съм предупредила :Р
Post a Comment