Баташки язовир.
Градът.
Църквата.
Музеят.
Едно пътуване назад във времето и не съвсем. Невероятна емоция. Единственият начин да я изразиш е да я споделиш с някого. Там. Представяйки си, че времето застива и ти си един от онези приказни хора, които са дали живота си в името на по-различното бъдеще. Че си част от този народ с тъмна история, светли идеали и несломим дух.
След това те удря боксовата ръкавица. Да, ти си част от този народ, който сега живее, за да парадира с постиженията си, да се убива със скъпи коли, да слуша чалга, който не знае каква е миризмата на отпечатана книга, какво е усещането да жертваш себе си заради нещо по-голямо от собственото ти живуркане...
И още много други неща, но мисля, че е безсмислено да ги пиша.
1200 от 9000. Подобни цифри казват повече от всичко.
6 comments:
Батак-град герой в нашата история. Чувал съм, че следите от кръвта още личат в църквата.
Да, личат, но не ми се искаше да ги снимам, и без това си излязох разтреперана от там.
Последния път, когато бях в църквата, излязох в абсолютен потрес, със свален каскет и с хлипане. Личат следите, Влад, има един спечен от кръв пън, много празно и още повече поводи за размисъл. В параклиса в съседство нямаше кибрит да запалиш свещ... и това, ако не е перфектна метафора...
Иначе градът е много ведър със самолетчето и щъркелите на всеки покрив :).
Биа, видя ли силиконените каки от монумента на хълма, които би следвало да представляват измъчените майки на Батак?
Шарени черги тъчах...
И продължавам да си харесвам местността-курорт “Цигов чарк”.
Sky, измъчените майки май съм проспуснала :/
Следващият път ще ги видя задължително.
Освен следите по пъна, има и по стените, но те изглеждат като петна от кал, времето е оставило ръцете си и по тези следи. Само един надпис подсказва какви са тези петна. Потресаващо е точната дума. И фактът, че от 9000 души са останали 1200 и въпреки това не са се пречупили. За такъв дух сега само можем да пишем, и да си го представяме...
Valko, хубави са чергите, а Цигов чарк още повече, малките уютни къщички за гости, ветровитият бряг на язовира, слънчевите петна по рибарските лодки. Има магия в това място. Драма и магия.
>"Да, ти си част от този народ, който сега живее, за да парадира с постиженията си, да се убива със скъпи коли, да слуша чалга, който не знае каква е миризмата на отпечатана книга, какво е усещането да жертваш себе си заради нещо по-голямо от собственото ти живуркане..."
И който приглася на разни тъпанари, че то Баташкото клане било нищо работа и нямало какво толкова да се вдига шум...
Но да не обобщаваме.
Има и достойни българи, жалкото е, че са им стъпили на врата.
А иначе винаги е имало и достойни, и Кирияк Стефчовци, така че дишай дълбоко и това е...
Post a Comment